Емил Глук бил незабавно арестуван. Нищо не могло да го спаси. Преки улики нямало, обвинили го въз основа на свидетелски показания, скалъпени от оукландската полиция. Няма съмнение, че по-голямата част от показанията били просто изфабрикувани. Показанията на капитан Шехан се оказали явно лъжесвидетелство и едва доста по-късно било доказано, че същата нощ „свидетелят“ не само не бил близо до местопрестъплението, но изобщо не бил в града, бил в някакво заведение по пътя за Сан Леандро.

Нещастният Глук бил осъден на доживотен затвор в Сен Куентин, но вестниците и обществеността смятали присъдата за съдебна грешка и настоявали за смъртно наказание.

Глук бил настанен в затвора Сен Куентин на 17 април 1929 г. Тогава бил на 34 години. Цели три години и половина (по-голямата част от времето в единична килия) му били предоставени за размисъл над човешката несправедливост. Именно в този период ожесточението му достигнало върха си и той възненавидял целия човешки род. През същия период направил още три неща: написал знаменития си трактат „За човешката етика“, забележителната брошура „Разумният престъпник“ и разработил ужасния си, чудовищен план за отмъщение. Едно събитие, което му се случило още докато работел в работилницата си, му подсказало идеята за уникалното оръдие на отмъщението. Както пише самият Глук в показанията си, по време на престоя си в затвора разработил теоретически всеки детайл на прибора си и, веднъж излязъл на свобода, можел веднага да пристъпи към отмъщение.

Освобождаването му предизвикало сензация. Но и то било престъпно удължено от бездушното бюрократично разтакаване, обичайно за това време. През нощта на 1 февруари 1932 г. по време на опит за грабеж на жител на Пиемонтските хълмове бил смъртно ранен бандитът Тим Хесуел. Живял още три дни и през това време не само си признал убийството на Айрин Текли, но дал и убедителни доказателства за престъплението си.