Глук излязъл на свобода през есента на 1932 г. и отново името му се появило на първите страници на вестниците. Вместо да изразят съжаление по повод станалото недоразумение, вестниците в търсене на сензация продължили да го преследват. Вестникът „Сан Франсиско интелиджънсър“ стигнал още по-далеч. Редакторът му Джон Хартуел измислил остроумна версия, в която се игнорирали самопризнанията на двамата престъпници и се правел опит да се докаже, че в крайна сметка виновникът за убийството на Айрин Текли е Глук. Хартуел умрял. Умрял и Шербърн, а полицаят Филипс бил ранен в крака и уволнен от окландската полиция.
Убийството на Хартуел дълго останало неразрешима загадка. Той бил сам в кабинета си. Пистолетните изстрели били чути от разсилния. Той се втурнал в стаята и видял в креслото умиращия Хартуел. Полицията дълго си блъскала главата по какъв начин собственият му пистолет, намиращ се в заключеното чекмедже на бюрото, изведнъж е започнал да стреля. Куршумите пробили чекмеджето и надупчили редактора. Полицията отхвърлила версията за самоубийство, мисълта за убийство била сметната за абсурдна и отговорността за произшествието паднала върху компанията производителка на патрони „Еврика“. Полицаите смятали, че са произведени спонтанни изстрели и химиците на компанията трябвало да берат страх по време на следствието. Но полицията не знаела, че стая 633 в къщата срещу редакцията била наета от Емил Глук, който бил там по същото време, когато се разнесли мистериозните изстрели от пистолета на Хартуел.