
Айрин Текли била доста хубавичка, но несериозна и лекомислена млада жена. Работела в малка сладкарничка срещу работилницата на Глук, който често се отбивал там и докато пиел разхладителните си напитки, не свалял очи от момичето. Тя явно била напълно равнодушна към него и просто кокетничела. Казвала, че е „особняк“ и даже веднъж го нарекла „откачен“, докато разказвала как стои на щанда и се блещи в нея през очилата, как се изчервява и заеква, когато тя го гледа, и как често в смущението си стремително побягва навън.
Глук й правел изумителни подаръци — сребърен сервиз за чай, пръстен с брилянт, кожи, театрален бинокъл, скучна многотомна „История на света“ и мотоциклет, никелиран в собствената му работилница. На тези волности сложил край любовникът на момичето, който заел твърда позиция и я накарал да върне на Глук странния асортимент от подаръци.
Този човек на име Уилям Шербърн, грубо тъпо създание с квадратна челюст, успял от работник да се издигне до дребен предприемач. Глук нищо не разбирал. Той се опитал да се обясни с момичето, когато се връщало една вечер от работа. Тя се оплакала на Шербърн, който причакал и набил Глук. Побоят бил много жесток, за което свидетелства записът в регистрационната книга на „Бърза помощ“, където същата нощ попаднал Глук и останал на лечение цяла седмица.
Но Глук така и не разбрал нищо. Продължил опитите си да се обясни с момичето. Страхувайки се от Шербърн, се обърнал към началника на полицията с молба да му се разреши да носи пистолет. Молбата му била отхвърлена, а вестниците, както винаги, направили от това сензация. И точно тогава станало убийството на Айрин Текли. Това се случило в една съботна вечер, шест дни преди сватбата й с Шербърн. Тя работила до късно в сладкарницата, от която си тръгнала след 11 часа със седмичната си заплата в чантата. Пътувала с трамвай по „Сан Пабло авеню“ до 34-та улица, където слязла и пеш тръгнала към дома си, на три пресечки от трамвайната спирка. Повече никой не я видял жива. На другата сутрин била намерена удушена в някакъв незастроен участък.
