Гонен, оклеветен, неразбран и самотен, нещастникът даже не се опитал да се защити. Цял живот бил преследван, но самият той на никого не правел зло. Но още не бил дотолкова ожесточен, че окончателно да излезе извън себе си. След като изгубил мястото си, без средства за съществуване, бил принуден да си търси нова работа. Отначало постъпил в корабостроителницата „Юниън айрън уъркс“ в Сан Франциско, където се проявил като много способен конструктор. Именно тук той детайлно се запознал с линейните кораби и устройството им. Но журналистите и тук не го оставили на мира и подробно описали във вестниците новото му занимание.

Глук веднага напуснал и си намерил нова работа, но след като журналистите пет-шест пъти го накарали да си сменя занятието, се закалил и престанал да обръща внимание на вестникарското преследване.

Това станало едва когато открил галванична работилница на „Телеграф авеню“ в Окланд. В малкото му предприятие работели трима работници и две момчета. Самият той също работел много. Според показанията на полицая Керю, Глук рядко напускал работилницата по-рано от един часа след полунощ. Именно през този период от живота си усъвършенствал системата на запалване на двигателите с вътрешно горене и я патентовал, което по-късно го направило богат.

Емил Глук отворил работилницата си през ранната пролет на 1928 г., същата, в която така катастрофално се влюбил в Айрин Текли. Сега е трудно да си представим, че любовта на такова необикновено същество като Емил Глук можела да бъде обикновена. Към това, което казахме за неговата гениалност, самота и болезнена чувствителност, трябва да добавим и пълното непознаване на жените. Поради неопитността си не съумял да изрази обзелите го чувства по обичайния начин, а прекалената стеснителност довела до доста чудати прояви на любовта му.