Вестниците били виновни за още една неприятност, сполетяла Глук. В продължение на пет години след издаването на книгата мълчал, а такава затвореност не предвещава нищо добро за самотния човек. И можем само със съчувствие да си представим неговата ужасна самота в многолюдния университет, където нямал приятели и подкрепа. Единственото му утешение били книгите и той изцяло потънал в четене и занимания.
Но през 1927 г. приел поканата на емървилската „Общност на човешките интереси“ да изнесе лекция. Не се решил да говори без подготовка и ето сега пред нас е екземпляр от предварително написаната му реч. Тя е суха, сдържана, строго научна и, трябва да се отбележи, доста консервативна. Но в речта си споменал за (цитирам ръкописа) „… промишлената и социална революция, която се извършва в обществото“.
Репортьорът, който присъствал на събранието, се хванал за думата революция, измъкнал я от контекста и скалъпил репортаж, в който изкарал Емил Глук истински анархист. Веднага съобщението за „анархиста професор Глук“ било предадено по телеграфа и поместено на първите страници на всички вестници в страната.
Първия път Глук все още се опитвал да отговаря на нападките на пресата, но този път мълчал. Дори се ожесточил. Професорите и преподавателите го съветвали да напише опровержение, но той мрачно отклонил предложението им и даже когато го заплашили с уволнение, отказал да представи в свое оправдание текста на произнесената реч. Не пожелал да подаде оставка и бил изключен от числото на преподавателите в университета. Трябва да се добави, че върху председателя и членовете на управителния съвет бил оказан политически натиск.